Прякото влияние на Корона вируса върху способността за чуване е предмет на противоречиви дискусии между експертите. Непряко, пандемията имаше отражения, защото затварянето забави някои спешни прегледи на слуха и лечението – някои от тях със сериозни последици.

HEARRING е независима международна група от експерти в областта на слуховите имплантати в подкрепа на проучванията, сътрудничеството и обучението. Въпреки че по време на Корона кризата не беше възможно да се провеждат големи конференции, групата продължи и продължава и сега да дискутира и да обменя експертни данни, включително относно специфичните предизвикателства пред УНГ медицината по време и непосредствено след Корона фазата. В последно време специалистите, вкл. председателят на CIA проф. д-р Волф-Дитер Баумгартнер, обсъждат специфичните предизвикателства пред УНГ медицината по време и непосредствено след кризата през юли.

Постоянно се съобщава за евентуални отражения на Sars-Cov-19 върху слуха, но досега нямаше данни от проучвания, които да дават основание за притеснения за честа постоянна загуба на слуха поради инфектиране с Корона вируса. И все пак, пандемията засяга УНГ медицината като цяло и аудиологичната грижа за населението.

Недостатъчно обслужване заради Корона вируса!

Наред с другите УНГ предизвикателства, причинени от Sars-Cov-19, една трета от запитаните в рамките на проучване на HEARRING [1] 67 експерти от 42 града в 10 държави в Европа, Азия, Северна и Южна Америка съобщават за забавени операции за поставяне на кохлеарен имплантат поради забавяне на предхождащите ги слухови тестове. Една трета от експертите дори се оплакват от забавено лечение на слухово увредени бебета, защото скринингът на новородените не се е осъществявал нормално.

Обслужването на глухи деца и възрастни е сред спешните терапии в областта на УНГ: повечето клиники биха приели като допустимо единствено забавяне от над три месеца само при поставяне на слухова протеза и на другата страна. Във всички други случаи те спешно съветват за бърза диагностика и грижа – най-вече след менингит, но и за родените глухи или деца с внезапна загуба на слуха. При тях развитието на речта зависи от способността за чуване. Тъй като бебетата започват да чуват преди раждането, последният етап преди раждането също трябва да се счита за „период на глухота“ при родените глухи деца.

Плач на езика на майката

Преди повече от десет години група учени от Вюрцбург, Лайпциг и Париж [2] представиха резултатите от своите проучвания, че дори новородените имитират езика на майката, когато плачат. Анализиран е плачът на 30 новородени от Германия и на 30 от Франция: докато германчетата плачат с тонове, които падат надолу, при френските бебета мелодията отива нагоре, като и вариациите на силата на звука също са типични за съответните езици, когато бебетата плачат.[3]

В действителност неродените бебета могат да чуват дори и през последния триместър на бременността, да възприемат мелодията на музика и реч, като често разпознават чутите гласове и асоциират индивидуални речеви характеристики с определени настроения. Този опит преди раждането засяга звука от плача. Затова не е учудващо, че при родените глухи деца или такива с тежка загуба на слух ранната първа имплантация води до измеримо по-добри резултати при развитие на слуха и речта.

Чуването не търпи забавяне

Редица проучвания вече са показали, че времето на настройка на кохлеарния имплантат може да окаже съществено влияние върху успеха на имплантиране на децата, родени глухи. Ако по-рано децата с КИ са се считали за „ранно имплантирани“, ако настройката на имплантата е извършвана преди започване на училище, днес дискусията се фокусира върху разликите в развитието на слух и реч, ако настройките са били извършени преди или след техния първи рожден ден. Днес проучванията на група скандинавски учени под ръководството на Ева Карлторп[4] показват, че кохлеарната имплантация дори и на бебета под девет месеца е безопасна и надеждна и води до развиване на по-естествена реч от случаите с по-късно имплантирани деца.

Това обаче не се отнася само до децата: знае се също, че при възрастни, които са оглушали, наред с други фактори, продължителността на периода, през който те са чували слабо или нищо, също има значение. Колкото по-кратко е това време, толкова по-добри са слуховите резултати с кохлеарен имплантат.[5]

НЯМА време за губене!

Експертите от HEARRING са единодушни: като цяло добрата способност за чуване е спешен въпрос. Само последващото имплантиране на другата страна може да бъде забавено с не повече от няколко седмици поради кризата.

“Осигуряването на безопасно имплантиране за медиците и пациентите дори по време на пандемия е истинско предизвикателство“, но проучването на HEARRING показва: “В края на юни 2020 г. повечето от проучените клиники вече са въвели подходяща рутина при имплантиране.“ И: “Пренебрегването или забавянето на диагностиката или лечението може да навреди на пациента.“ Дори и продължаващата пандемия не може да бъде причина засегнатите лица да забавят прегледите при лекар или в клиника – отложените прегледи трябва да бъдат наваксани незабавно.

Лого на Hearring

[1] https://www.hearring.com

[2] Newborns´Cry Melody is Shaped by Their Native Language, B. Mampe et al., Current Biology 19, 1994-1997, Dec. 15, 2009, DOI 10.1016/j.cub.2009.09.064;

[3] Актуален репортаж на Ню Йорк Таймс ни дава актуална информация за тази проучвателна област: https://www.nytimes.com/2020/04/15/parenting/baby/wermke-prespeech-development-wurzburg.html

[4] Karltorp E, Eklöf M, Östlund E, Asp F, Tideholm B, Löfkvist U. Cochlear implants before 9 months of age led to more natural spoken language development without increased surgical risks. Acta Paediatr. 2019;00:1–10. https://doi.org/10.1111/apa.14954

[5] вж. Zeh R, Baumann U, Stationäre Rehabilitationsmaßnahmen bei erwachsenen CI-Trägern, HNO 2015.63:557-576, DOI 10.1007/s00106-015-0037-2